Според актуално изследване, самотните хора страдат до 2,5 пъти по-често от психически заболявания в сравнение с останалите. Към тези заболявания спадат депресиите, страховите неврози и обсесивно-компулсивните разстройства.
Над 1 милион са вече в България
В България почти всяко трето домакинство се състои от самотен българин, показват данни от анализ на Евростат за 2017 г. Данните от последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ) сочат тенденция към увеличаване на броя на едночленните домакинства в България: през 2001 г. те са били около 660 хиляди, през 2011 г. - около 900 хиляди, а днес вече надхвърлят 1 милион (от общо около 3 милиона домакинства в България).
Самотата не означава просто да си сам. Да бъдем сами често е избор, а понякога просто така се случва. Но да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща.
Всички ние имаме нужда от лично пространство, от време, в което да останем насаме със себе си. Има много хора, които живеят сами, но не се чувстват самотни. Напротив- те се радват на свободата и уединението си и съумяват да живеят пълноценен и удовлетворяващ живот.
И обратно- може да живеем заобиколени с хора, да имаме семейство, но да се чувстваме самотни, неразбрани, неудовлетворени.
Самотата всъщност е състояние на ума.
Тя е свързана с тъга и усещане за непълноценност. Самотните хора обикновено се чувстват забравени, неоценени, неразбрани или никому ненужни.
Как да се справим със самотата?
Първата стъпка за справяне със самотата няма общо със срещи с други хора, а е – да се справим със своите мисловни модели и страхове.
Защото един самотен човек с изкривени модели на мислене и с ниска самооценка, дори и да се запише на курс, да ходи на спорт или да се регистрира в сайт запознанства, е много вероятно отново да попадне в ситуации, които ще го карат се чувства отхвърлен и неприет от другите.
Причините за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот, най-общо са:
- изкривени модели на мислене;
- ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или за хората като цяло);
- страх от отхвърляне.
Един от изкривените модели на мислене, които се срещат при хора с ниско самочувствие и чувстващи се самотни и изолирани, е генерализиране. Да генерализираме означава, че не вземаме предвид всички факти, а се вкопчваме в един, приемайки, че той е правило.
Генерализираното мислене включва думи като "никой, всички, никога, винаги". Например: "никой не ме харесва, никой не ме разбира, всички ме мразят, никога няма да имам приятели, винаги се излагам..."
Друг такъв модел на мислене, е филтрирането – когато виждаме само негативното в ситуациите и отношението на другите към нас, а за хубавото оставаме слепи. Например: наш познат е много мил с нас, прави ни услуга и си прекарваме хубаво заедно, но в края на вечерта казва нещо относно нашата чанта (че не харесва такива модели или нещо подобно) и ние решаваме, че той изобщо не ни харесва, че вероятно ни смята за недостатъчно добри и т.н.
Следващ модел на мислене, който ни пречи в общуването, е така нареченото четене на мисли. При този модел приемаме, че другите хора мислят точно като нас. Например: вървите по пътя с ваш колега или познат, а той е намръщен и мълчи през цялото време. И вие решавате "отегчавам го, мисли си че съм много глупав, сега се опитва да се измъкне от моята компания, скучно му е с мен..."
Катастрофалното мислене е модел, за който е характерно навикът да се очаква най-лошото, като нещата се драматизират и преувеличават. Например: "Какво ще правя ако цял живот остана сам, ако остарея и няма да има кой да ми даде и чаша вода..." или "На това парти ще е отвратително, само ще си вися сам през цялото време"...
Други такива модели на мислене са: самообвиняване – когато непрекъснато се критикуваме, обиждаме и не ценим себе си; сравняване – когато постоянно се сравняваме с другите, виждайки само нашите недостатъци спрямо тях; и други.
За да преодолеете погрешните модели на мислене, започнете да се вслушвате във вътрешния си монолог и начина, по който определяте нещата. Следете за твърдения с обобщаващите термини – "никой, всички, никога, винаги", наблюдавайте най-честите си мисли и твърдения за себе си, за света и за отношението на другите към вас и ги записвайте.
Запишете всяко твърдение на нов ред. После ги разгледайте и определете моделите си на мислене. Ако забележите, че генерализирате, започнете да променяте твърденията в по-реални като бъдете конкретни.
Например ако си мислите:
- "Никой не ме харесва" – то го заменете с по-конкретни факти – Някои хора като Иван (Петър...) изглежда не ме харесват, но други като онова момче на купона онази вечер ме харесват, също така много любезни с мен са Мими и Лили, също така – Мони и Стефи често ме канят на гости, все пак имам двама приятели, с които излизаме от време на време.
Може да продължите да пишете факти и по-позитивни твърдения като- Аз не познавам всички хора по света, така че да твърдя че никой не ме харесва е нереално. В бъдещето мога да имам много приятели.
И ще видите че всъщност нещата не са толкова зле, колко във „филма“, който създава умът ви.
