Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването – това непременно се отразява на отношението ви към живота.
От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично. Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношения към действителността. Вие имате детски психотравми.
Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини.
Например:
- не сте способни да се доверявате на никого;
- не умеете да изразявате чувствата си;
- потиснати сте емоционално ("Не мога да се влюбя", "Нищо не чувствам");
- не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;
- не искате (или се страхувате) да имате деца;
- имате склонност към депресии;
- и много други проявления...
Как детските психотравми се развиват във времето върху личността.
Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били затворени. Просто в детството си са се опитвали да споделят с родителите тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко техните проблеми.
Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.
Но за какво чувство за сигурност и безопасност може да става дума, ако родителите са били или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? Ако всеки миг минава в напрежение, че вероятно ще се случи нещо лошо:
"Ще паднеш!", "Ще се удариш!", "Ще се отровиш!", "Ще умреш от инфекция!", "Ще те смачка кола!", "Няма да влезеш в университет! ", "Ще работиш като товарач! ", "Ще копаеш на полето! ", " За нищо не ставаш! ",“Ще ровиш по кофите за боклук!“ и други подобни... Ето къде са те – малките, незначителните, "дребните" психотравми! Негативните забележки травмират по-дълбоко поради факта, че постоянно се повтарят.
По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.
Еднократни психотравми:
когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, смърт или погребението на близък човек и други обичайни житейски истории, включително и насилието психическо, физическо, сексуално.
Повтарящи се психотравми
когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, подложено е на, постоянни обиди, т.е. има повтаряща се ситуация.
Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.
